Но Господ ми рече: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, Пак душата Ми не би <се смилила> за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.
Но Господ ми рече: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, Пак душата Ми не би се смилила за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.
А Господ ми рече: „Дори Мойсей и Самуил да се бяха изправили пред лицето Ми, душата Ми няма да склони към този народ. Тогава изпъди ги от лицето Ми и нека си излязат.
Ирече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ; отпъди ги от лицето Ми – нека си отидат.
Но Господ ми каза: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, пак душата Ми не би се смилила над този народ. Отпъди ги от лицето Ми и нека си излязат.